МЕТОДОЛОГИЯ И ИЗТОЧНИЦИ

За методологията на изчисление на екологичния калкулатор се доверихме на denkstatt България

Калкулаторът автоматично изчислява екологичните спестявания, в резултат от оставените от потребителя текстил и/или обувки на базата на въведените за тях входни характеристики.

Екологичните спестявания вземат предвид предполагаемата повторна употреба и/или рециклиране на текстил и обувки. Това от своя страна спестява ресурсите, необходими за производството на нови текстилни продукти със същото приложение (в случай на пренасочването им за повторна употреба) или влагане на материали за производство на текстилни продукти с други приложения (в случай на пренасочването им за рециклиране). Калкулаторът отразява и спестените емисии на парникови газове (еквивалент на въглероден диоксид) от попадането на текстилни отпадъци на сметищата и тяхното гниене.

Количествените и качествени характеристики на предадените текстилни продукти определят стойностите на екологичните спестявания. Те се извеждат в резултат на изчисления на няколко параметъра:

• Емисионни фактори и екологични отпечатъци, които взимат предвид количествата (теглата) и материите на текстилните продукти. Факторите и отпечатъците отразяват производството на текстилни продукти – от добива на материалите, през влагането им в естествени или синтетични тъкани, до ползваните ресурси в самото производство на крайните продукти. Емисионният фактор е мерител за отделените количества замърсители (емисии на парникови газове) в резултат от конкретна дейност/производство. Екологичният отпечатък по-конкретно взема предвид вложените ресурси за производство на крайните продукти (като вложени материали, ползвана вода, ползвана земеделска земя за добив на суровини и др.)
• Коефициент за спестяване и коефициент за заместване, които взимат предвид възможната комбинация от материя и състояние. Коефициентите отразяват от една страна състоянието (годността) на текстила и потенциалното му пренасочване за повторна употреба и/или рециклиране. От друга страна – дела на избягване на производството на нови дрехи/текстил, в резултат от пренасочването на предаден ненужен текстил за повторна употреба и/или рециклиране. Например, запазените преобладаващо естествени дрехи имат висок коефициент за пренасочване към повторна употреба, а това е най-екологичното продължаване на живота на текстила. За износени изкуствени дрехи пък се допуска почти изцяло енергийно оползотворяване, с много нисък процент рециклиране. Коефициентите се основават на конкретни данни от дейността на TexCycle и специфичното разпределение на процесите на компанията.

Калкулаторът автоматично изчислява екологичните спестявания, в резултат от оставените от потребителя текстилни продукти на базата на няколко основни входни характеристики:

• Количество и тегло – спрямо посочените количества, типове дрехи и техни осреднени размери и тегла.
• Състояние – спрямо окачествяването от страна на потребителя, което определя доколко дрехата е годна за повторна употреба.
• Материя – спрямо изкуствения и/или естествен състав на текстилния продукт.

Калкулаторът автоматично изчислява екологичните спестявания, в резултат от оставените от потребителя обувки на базата на няколко основни входни характеристики:

• Количество и тегло – спрямо посочените чифтове обувки, тяхната категория, вид (височина), тип (мъжка, дамска, детска) и подметка (дебелина и плътност).
• Състояние – спрямо окачествяването от страна на потребителя, което определя доколко обувката е годна за повторна употреба.
• Материя – спрямо изкуствения и/или естествен състав на горната част и подметката на обувката.

Всяка категория обувки е свързана с определено тегло, което се умножава по две (за чифт) и въведения от потребителя брой чифтове. Всеки последващ избор на вид, тип обувка и други изменя теглото от избраната категория обувки. Съотношението на горната част на обувката и подметката (% подметка) също се изменя според последващия избор на потребителите, включително и според плътността на избраните материали. Така се следва логиката, че по-големи обувки (напр. мъжки) са с по-високо тегло, по-високи обувки (напр. ботуши) имат по-голям дял (тегло) на горната си част и обувки с по-плътни подметки (напр. от синтетична гума или на платформи) имат по-тежка долна част.

Дрехи, домакински текстил и играчки

• Категория дрехи, тегло, категории за състояние, дял на повторната употреба, рециклиране или енергийно оползотворяване – вътрешни данни, TexCycle
• Коефициент на заместване за текстилни продукти – на база информация от БАКТ и съгласно:
  – Environmental improvement potential of textiles (IMPRO Textiles), 01.2014
  – Environmental impact of textile reuse and recycling – A review
• Емисионни фактори – CO2
  – Environmental improvement potential of textiles (IMPRO Textiles), 01.2014
  – Environmental impact of textile reuse and recycling – A review
• Вода за напояване
  – Доклад WWF: По-чист и по-зелен памук, отпечатъци и по-добри практики.
  – Земя: Храна, Фураж, Влакна. Обобщени факти – Библиотека ООН, Конвенция за борба с дезертификацията.
• Вода за производство и боядисване
  – Нови методи за багрене на текстил
  – Опасните субстанции в текстилните продукти: Nijkamp, M. M., Maslankiewics, L., Delmaar, J.E., & Muller, J. J. A. (2015). Hazardous substances in textile products.
  – Състав на отпадъчните води от процеса на багрене на текстил: критичен преглед.
  Yaseen, D.A., & Scholz, M. (2019). Textile dye wastewater characteristics and constituents of synthetic effluents: a critical review. International journal of environmental science and technology, 16(2), 1193-1226.
• Обработваема земя
  – Земя: Храна, Фураж, Влакна. Обобщени факти – Библиотека ООН, Конвенция за борба с дезертификацията.
  – Памук и вълна – глобал поглед
• Химикали
  – Доклад Фондация Енвайрънментал Джъстис: Смъртоносните химикали в памука ISBN 1-904523-10-2;
  – Опасните субстанции в текстилните продукти: Nijkamp, M. M., Maslankiewics, L., Delmaar, J.E., & Muller, J. J. A. (2015). Hazardous substances in textile products.
• Пластмаса
  – Директно сравнение на 1 кг полиестер за дрехи, еквивалентно на 1 кг PET

Обувки

• Характеристики на обувките (вкл. категории, видове и типове на горна част и подметка, видове материали), тегло по категории – Вътрешни данни, литературен очерк, онлайн проучване, измервания и техническо проучване.
• Коефициент/дял на повторната употреба – На база информация от TexCycle и Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ)
• Коефициент на заместване
  На база информация от БАКТ и съгласно:
  – Environmental improvement potential of textiles (IMPRO Textiles), 01.2014
  – Environmental impact of textile reuse and recycling – A review
• Емисионни фактори – CO2
  – MIT Open Access Articles: Manufacturing-focused emissions reductions in footwear production
  – Waste Management & Quality Assessment of Footwear Manufacturing Industry in Bangladesh: An Innovative Approach
  – Water, energy and carbon footprints of a pair of leather shoes, ITM School of Industrial Engineering and Management, Stockholm
  – Ecoinvent database 3.8 (water footprint), 3.9.1 CO2 footprint
• Воден отпечатък
  – Water, energy and carbon footprints of a pair of leather shoes, ITM School of Industrial Engineering and Management, Stockholm
  – Ecoinvent database 3.8 (water footprint), 3.9.1 CO2 footprint
  – Industrial Water Usage
• Пластмаса
  – Директна връзка тегло обувка = тегло пластмаса (с изключение на материалите: естествена кожа/естествен каучук)