Според проучване, проведено от Социолога Софи Удлорд от университета в Манчестър, около 12% от дрехите в гардероба на една жена не се използват. Това са дрехи, които спокойно можете да сложите в торба и да изхвърлите, но какво се случва след това с тях?

Статистиката за САЩ сочи, че 85% от изхвърления там текстил, или грубо около 13 млн. тона, отиват на сметището или биват изгорени. Средният американец изхвърля около 37 кг дрехи за година, а глобално 92 млн. тона текстил годишно бива изхвърлен на сметищата, което се равнява на 1 камион с дрехи всяка секунда. Предвижданията сочат, че до 2030 това количество ще е стигнало 134 млн. т.

„Сегашната модна индустрия използва големи количества невъзобновяеми природни ресурси за дрехи с много кратък живот, които след това биват депонирани или изгаряни.“ Казва Четна Праджапати, която изучава производство на устойчиви материи вуниверситета Loughborough в Англия.

Повечето дрехи с добра поддръжка биха издържали няколкогодишна употреба, но промените в модата налагат изкуствено скъсяване на живота на дрехата, заради смяната на вкусовете на потребителите. Данните от индустрията сочат, че съвременното облекло има средна продължителност на живот между 2 и 10 години, като бельото и тениските траят само 1-2, а костюмите и палтата издържат около 4-6 години. Проучванията сочат, че увеличаването на продължителността на живота на дрехата от една на две години намалява причинения от нея въглероден отпечатък с 24%.

Би ли помогнало рециклирането на дрехите ни за намаляването на влиянието върху околната среда, което нанася модната зависимост?

В момента само 13.6% от изхвърлените в САЩ дрехи и обувки се рециклират. В глобален мащаб само 12% от материалите, използвани за изработката на дрехи, биват рециклирани. Сравнено с хартията, стъклото и пластмасовите PET бутилки, които имат рециклируемост съответно 66%, 27% и 29% респективно в САЩ, очевидно е че дрехите изостават значително.

В действителност, повечето от рециклирания полиестер, използван сега от модните марки идва от пластмасови бутилки, а не от рециклирана материя от други дрехи.

Основната част от проблема е в това от какво са направени дрехите. Тъканите, с които увиваме телата си са сложна комбинация от влакна с различни текстури и аксесоари. Те са направени от трудно разделими комбинации и смес от естествени и изкуствени влакна, пластмаси и метал.

Дори дънките, за които мислим че са 100% памучни, обичайно са смесени с изкуствен еластан, за да са ластични, а по тях има и различни компоненти – ципове, копчета и полиестерни шевни конци. Трудното разделяне на частите прави рециклирането почти непосилно. Сортирането на дрехите по материи и цветове на ръка е тежък, бавен и изискващ квалификация труд. Нарастващата бройка на нови миксове материи в дрехите затруднява механизациятана процеса допълнително.

В момента много малка част от рециклираните дрехи се превръщат отново в дрехи – така нареченото рециклиране от нишка към нишка. Старите пуловери, например, често се превръщат в килими или одеяла, кашмира може да бъде рециклиран за материя за палта. За 2015г. по-малко от 1% от дрехите са рециклирани по този начин.

Рециклирането на влакна съществува, но се случва в много малки мащаби. Най-общо техниките могат да се разделят на механично и химично рециклиране.

Смесените материи са по-подходящи за механично рециклиране, където материите се режат на тънки ивици и се издърпват, за да се превърнат в нишки с по-малка дължина. От тях се произвеждат материи с по-ниско качество и с по-малка здравина, така че резултатът от този тип рециклиране не може да се използва за материи за дрехи. Вместо това те се използват за други композитни материи от влакна, като термоизолиращи вати, килими и други изолационни материали за строителството.

Химическото рециклиране е подходящо за еднородни материи от влакна с еднакъв произход, като например полиестер и найлонова материя (nylon). Това обаче е сложен процес, който включва допълнително химия, което пък оскъпява значително крайния продукт, спрямо ново произведен със същите качества.

Има известен успех в по-малък мащаб за ефективно разделяне на естествени и синтетични смеси и улавяне на двата вида влакна, без загуба на нито едното в процеса. Прехвърлянето на тази технология до индустриален мащаб обаче остава предизвикателството.

Група учени от City University в Хонг конг, ръководен от Карол Лин, разработва техника за рециклиране на метерии, направени от памук и полиестер, като им добавят гъбички. Гъбата Aspergillus niger е тази, която образува черна плесен върху гроздето. Тя образува ензим, който може да превърне памука в глукоза, която след втечняването може да се преизползва. Остатъка от полиестер след това може да се използва отново за нови дрехи. Материите, микс от памук и полиестер са сред най-използваните за широкоразпространеното евтино производство на тениски, ризи и дънки. Все още обаче тази разработка не е достигнала масово използване.

Австрийски учени пък са разработили техника, използваща ензими, която им позволява да превръщат вълнени дрехи в материал, който може да се използва за основа на смола или лепило.

Ако се стремим към устойчивост на индустрията за производство на дрехи обаче, ще са нужни по-големи промени. Материи, влакна и облекла ще трябва да бъдат разработвани така, че да бъде по-лесно да се рециклират и преработват за нова употреба.

„Рециклирането трябва да бъде включено в настоящата система, за да бъде кръгова“, казва Праджапати, „Начинът, по който създаваме дрехите трябва да се промени така, че да предполага тяхното рециклиране след това.“

Рециклирането и създаването на устойчиви материи е важно за решението на проблема с текстилното замърсяване, но ако искаме да наистина да намалим негативното въздействие върху околната среда, ключовият фактор е промяната на потребителските навици спрямо дрехите. Трябва да помним, че каквато и дреха да носим, тя е коствала много ценни ресурси на нашата планета.

Източници:

BBC, Why clothes are so hard to recycle
Loved Clothes Last, Orsola de Castro, (Penguin life, 2021)

Снимки: Unsplash