В ЕС-27 и Швейцария всяка година се генерират между 7 и 7,5 милиона тона текстилни отпадъци — малко повече от 15 килограма на човек.  (1)

До 2030 г. текстилният отпадък може да нарасне до 9 милиона тона, което съответства на малко под 20 килограма на човек. (1)

По-малко от 1% от материала, използван за производството на дрехи, се рециклира в нови дрехи. (3)

Тъй като облеклото представлява най-големият дял от потреблението на текстил в ЕС (81%), тенденциите за използване на облекла за все по-кратки периоди преди изхвърлянето им допринасят най-много за неустойчивите модели на свръхпроизводство и свръхконсумация. (4)

Нарастващото търсене на текстил подхранва неефективното използване на невъзобновяеми ресурси, включително производството на синтетични влакна от изкопаеми горива. (5)

Общо световната текстилна индустрия използва приблизително 93 млрд. кубически метра вода годишно – достатъчно, за да задоволи годишните нужди на пет милиона души. (6)

Натискът за минимизиране на производствените разходи, за да се отговори на потребителското търсене на достъпни продукти, води до сложна и разнообразна глобална текстилна верига на стойност, която е изправена пред много социални предизвикателства. По този начин детският труд и нископлатените работници са сериозен източник на безпокойство при производството на облекло.

Потреблението на текстил в Европа е на четвърто място по отрицателно въздействие върху околната среда и изменението на климата след потреблението на храна, жилищата и мобилността. (2)

Смята се, че световната модна индустрия отделя близо 10% от общите глобални емисии на парникови газове. (8)

Глобалното текстилно производство е отговорно за около 20% от глобалното замърсяване на чистата вода, дължащо се на всички дейности по багрене и финалния завършек на продуктите. (9)

Около 35% от цялата микропластмаса, изпусната в околната среда се дължи на текстилните продукти. (3)

Около 40 000 тона синтетични влакна се отделят всяка година само в отпадъчните води на пералните машини. (10)

Замърсяването с микропластмаса се оценява на приблизително 900 влакна, отделени на квадратен метър плат. (11)

В шивашката и текстилната промишленост се използват 1900 химикала, от които 165 са класифицирани като опасни от Европейския съюз. (5)

Намаляване на количествово текстил на сметищата, имайки предвид, че синтетичните фибри практически не се разграждат, а гниенето на естествените отнема много време и е свързано с отделяне на вредни газове

Намалява се използването на енергия, вода и първични суровини за производство.

Генерират се по-малко отпадъчни води

Намалява използването на оцветители и химикали.

Потребителите могат да се възползват по-дълго от висококачествен текстил на достъпна цена. (3)

Удължаването на живота на дрехите с девет допълнителни месеца може да намали въглеродните, водните и отпадъчните отпечатъци с 20 до 30% (3)

Създават се средно 20 до 35 работни места за всеки 1000 тона текстил, събран за повторна употреба, като например продажбата им като дрехи втора употреба. (3)

Ако броят на носенето на една дреха се удвои, емисиите на парникови газове ще намалеят с приблизително 44%, в сравнение с производството на нова дреха. (12)

Увеличаване на мащабите на рециклирането на текстила може да помогне за намаляване на емисиите на CO2 с около четири милиона тона — еквивалентно на кумулативните емисии на страна с размера на Исландия. (1)